Сура Ан-Наба — Стих 11

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَجَعَلْنَا“ (уа джа‘ална): „и направихме“, „и сторихме“ — глагол, който означава сътворяване и определяне на нещо с определена цел и функция.

— „النَّهَارَ“ (ан-наха̄р): денят, светлата част на денонощието, противоположност на нощта.

— „مَعَاشًا“ (ма‘а̄шан): време и място за търсене на препитание, за работа и движение, за придобиване на средства за живот. Думата идва от корена „ع-ي-ش“ (живея), тоест това, чрез което се живее и се поддържа животът.

1. Тълкуване на аята:

След като Аллах споменава нощта като покривало и сън за отдих, в този аят Той ни известява, че е сътворил деня като време за труд, движение и търсене на препитание. През деня хората се разпръскват по земята, занимават се със своите дела, работят, търгуват, обработват земята и се стремят към онова, което Аллах им е отредил от Своята благодат. Така денят е арена за печелене на средства и за осъществяване на полезни за хората дела. В това има ясно доказателство за мъдростта и милостта на Аллах: Той е устроил живота така, че нощта да служи за покой и възстановяване на силите, а денят — за работа и придобиване на блага. Това редуване между почивка и труд е от великите знамения, които подтикват човека да размишлява и да бъде благодарен на своя Създател.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Коранът обръща внимание на ежедневния живот на човека и утвърждава достойнството на труда и честното търсене на препитание като част от божествения ред.

— Редуването на нощ и ден показва грижата на Аллах за Неговите раби: Той не ги оставя без отдих, нито без възможност да се трудят и да се ползват от Неговата благодат.

— Размисълът върху тези знамения увеличава вярата и подтиква човека да използва времето си разумно — за поклонение, за труд и за добро.

— Коранът говори на всеки човек на разбираем език, като го насочва към онова, което вижда и преживява всеки ден, и така го приближава до вярата и до благодарността към Аллах.