Сура Аль-Мутаффифин — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• „عِلِّيُّونَ“ (Иллийюн): това е име на най-висшето място в Рая, както и на книгата, в която са записани делата на праведниците. Думата идва от корена „عُلُوّ“ (висота, извисяване), което указва изключително високо положение и възвишеност.
• „أَدْرَاكَ“ (адрāка): означава „да те уведоми, да ти даде да разбереш“. В Корана този израз често се използва, за да подчертае величието и важността на нещо, което е извън пълния обхват на човешкото знание.
• „مَا“ (мā): въпросителна частица, използвана тук за подчертаване на величието и за привличане на вниманието.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва: „И откъде да знаеш ти, о, Пратенико, какво е Иллийюн?“ Това е въпрос, зададен с цел да се подчертае огромното значение и възвишеност на това място и на тази книга. Иллийюн е най-високото ниво в Рая, предназначено за най-близките до Аллах праведници. Там е записана книгата на благочестивите — книга, която е запазена, завършена и непроменима; нищо не се добавя към нея и нищо не се отнема от нея. Ангелите, приближени до Аллах във всяко небе, я виждат и знаят за нея. Този аят идва след споменаването на книгата на нечестивите (в Сиджин) и представлява контраст: докато делата на грешниците са записани в най-ниското място, делата на праведниците са записани в най-високото, което показва тяхната стойност пред Аллах. Изразът „И откъде да знаеш ти какво е Иллийюн?“ е въпрос, който няма за цел да получи отговор, а да възвеличи това място и да накара слушателя да осъзнае неговата недостижима слава и величие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че делата на праведните хора не остават незабелязани — те се записват на най-високото място, което показва, че всеки добър деeds, колкото и малък да изглежда, има огромна стойност пред Аллах.
• Той ни напомня, че вярата и благочестието водят до най-високите степени в Рая, където има вечно блаженство и близост до Аллах.
• Въпросът „И откъде да знаеш ти какво е Иллийюн?“ ни кара да се замислим за величието на отвъдния живот и да се стремим към него с дела на покорство и искреност.
• Аятът ни показва, че Коранът използва различни стилове, за да ни насочи и да ни вдъхнови — понякога чрез предупреждение, понякога чрез обещание за награда, за да ни мотивира към добро.
• Той ни учи, че Аллах е справедлив и нищо не се губи — нито доброто, нито злото, и че всеки ще получи точното въздаяние за делата си.