Сура Йусуф — Стих 85

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• تَاللَّهِ (та-Ллахи): клетва, означаваща „заклевам се в Аллах“.
• تَفْتَأُ (тафта'у): не преставаш, не спираш.
• حَرَضًا (харадан): изтощен от болест и скръб, на прага на гибелта.
• الْهَالِكِينَ (ал-халикин): загиващите, онези, които умират.

1. Тълкувание на аята:

Синовете на Якуб казали на баща си, заклевайки се в Аллах: „За Аллах, ти, татко, не спираш да си спомняш Юсуф и да скърбиш за него, докато тази мъка не те доведе до тежко заболяване и изтощение, или докато не загинеш напълно.“ Те искали да го утешат и да го накарат да намали скръбта си, защото се страхували за живота и здравето му. В думите им се долавя загриженост, макар и примесена с нетърпение към неговата непрестанна тъга.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът показва дълбочината на бащинската любов и болката от раздялата с дете, което ни учи на състрадание и уважение към чувствата на родителите.
• Напомня ни, че дори пророците изпитват човешка скръб, но вярващият съединява търпението с надеждата в Аллах, без да изпада в отчаяние.
• Клетвата в името на Аллах показва колко сериозно е било отношението на хората към свещените неща и ни учи да пазим езика си и да не се кълнем напразно.
• Скръбта на Якуб не го отклонила от упование в Аллах, което е пример за това как вярващият преживява трудностите с вяра и търпение.
• Коранът предава човешките чувства по реалистичен и милосърден начин, което го прави близък до сърцето и ни помага да видим исляма като религия на милостта и надеждата.