Сура Аль-Хиджр — Стих 56

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَقْنَطُ“ (якнату) — означава „изпада в отчаяние“, „губи надежда“.
• „رَحْمَةِ“ (рахма) — милостта на Аллах, Неговата безкрайна доброта и щедрост.
• „الضَّالُّونَ“ (ад-даллун) — заблудените, онези, които са се отклонили от правия път.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, отговаря на ангелите, които му съобщават благата вест за раждането на син в неговата старост. Той казва: никой не губи надежда в милостта на своя Господ, освен заблудените, които са се отклонили от правия път и не познават безграничната сила и милост на Аллах. Вярата в Божията милост е част от истинската вяра, а отчаянието от нея е признак на отклонение от истината. Ибрахим не отрича възможността да му бъде дадено дете поради отчаяние, а изразява своето учудване пред величието на Божията милост, която не познава граници.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че надеждата в милостта на Аллах е задължителна за всеки вярващ, независимо колко трудни са обстоятелствата.
• Отчаянието от Божията милост е грях и признак за слаба вяра и отклонение от правия път.
• Колкото по-добре познаваме Аллах — Неговата сила, мъдрост и милост — толкова по-силна е нашата надежда и упование в Него.
• Ислямът е религия на надеждата и оптимизма; той ни учи винаги да се обръщаме към Аллах с надежда, дори когато всичко изглежда невъзможно.
• Примерът на Ибрахим ни показва, че истинският вярващ не се отчайва, а остава уверен в добротата на своя Господ при всякакви обстоятелства.