Сура Аль-Исра — Стих 87

1. Пояснение на думите в аята:

— „إِلَّا رَحْمَةً“ (ила рахматан): „освен като милост“ — изключение, което показва, че запазването на Корана в сърцето на Пророка е станало единствено по милост от Аллах.

— „رَبِّكَ“ (раббика): „твоят Господ“ — обръщение към Пророка Мухаммед, подчертаващо грижата и покровителството на Аллах към него.

— „فَضْلَهُ“ (фадлуху): „Неговата благодат“ — щедростта и дарът на Аллах.

— „كَبِيرًا“ (кабиран): „голяма“ — безмерна, огромна по стойност и значение.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че ако пожелаеше, Той би могъл да отнеме от Пророка това, което му е низпослал — Корана и знанието. Но Той не прави това по Своята милост и благодат към него. Запазването на Корана в сърцето на Пророка и неговото съхранение става единствено чрез милостта на неговия Господ. Аллах го е дарил с огромна благодат: изпратил го е като пратеник, запечатал е с него пророците, низпослал му е Свещения Коран и му е обещал най-високото положение в Отвъдното. Тази благодат е наистина велика и никой друг от хората не е получил подобно нещо. Затова Пророкът трябва да бъде благодарен и да се придържа здраво към това, което му е разкрито.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът е дар и милост от Аллах, а не нещо, което човек заслужава сам по себе си. Осъзнаването на това ни учи на смирение и благодарност.

— Аллах пази Своето слово и го съхранява в сърцата на вярващите — това е знак за божествената грижа и потвърждение, че Коранът ще остане непроменен до Деня на възкресението.

— Пророкът Мухаммед е най-щедро дареният от хората, и следването му е път към благодатта на Аллах.

— Всеки мюсюлманин може да се надява на милостта на Аллах и да търси Неговата благодат чрез вяра, знание и добри дела.

— Колкото по-дълбоко човек се свързва с Корана, толкова повече усеща величието на божествената благодат и се стреми да бъде сред благодарните.