Сура Марьям — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „مَا كَانَ لِلَّهِ“ (ма кана лиллахи): не подобава на Аллах, не е допустимо за Него.

— „أَن يَتَّخِذَ مِن وَلَدٍ“ (ан яттахиза мин уаладин): да си вземе син или дете.

— „سُبْحَانَهُ“ (субханаху): Възвишен е Той, пречист е от всякакви несъвършенства и от това, което Му приписват.

— „إِذَا قَضَىٰ أَمْرًا“ (иза када амран): когато реши нещо или пожелае да се случи.

— „كُن فَيَكُونُ“ (кун файакун): „Бъди!“ — и то става незабавно.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че съвсем не Му подобава и не е достойно за Неговото величие да си взема дете от Своите творения. Той е пречист и възвишен над подобни твърдения, които Го оприличават на сътворените същества. Защото, когато Аллах пожелае нещо — било то малко или голямо, — Той само казва „Бъди!“ и то незабавно се случва, без никакво усилие и без нужда от помощник или посредник. Щом Той е такъв — всемогъщ, абсолютен властелин, чието повеление не среща никакво препятствие, — тогава Той е далеч от това да има син или дете. Идеята за дете произлиза от нуждата и слабостта, а Аллах е над всяка нужда и слабост.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи на правилното разбиране за Аллах: Той е Единствен, Всемогъщ и съвършен, далеч от всякакви човешки качества и слабости. Това освобождава ума и сърцето от погрешни вярвания и ги насочва към чистата истина.

— Всемогъществото на Аллах е удивително: Той създава и управлява всичко само с една дума — „Бъди!“. Това вдъхва доверие и спокойствие, че нищо не е невъзможно за Него.

— Аятът ни подтиква да размишляваме върху величието на Създателя и да Го възхваляваме с думите „Субханаху“ — пречист е Той. Така сърцето се изпълва с любов и благоговение към Аллах.

— Ислямът ни представя ясна и чиста представа за Бога, която отговаря на здравия разум и на човешката природа, и ни пази от объркване и заблуда. Това е религия на истината, на логиката и на вътрешен мир.