Сура Аш-Шуара — Стих 120

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— ثُمَّ (сумма): „след това“, „после“ — съюз, който показва последователност във времето.

— أَغْرَقْنَا (агърaкна): „удавихме“, „потопихме“ — от глагола „غَرِقَ“ (да се удави), тук в множествено число, изразявайки действието на Аллах.

— بَعْدُ (ба‘ду): „след това“, „подир“ — наречие за време, указващо, че потопът е станал след спасяването на Нух и вярващите с него.

— الْبَاقِينَ (ал-бакин): „останалите“, „онези, които останаха“ — има предвид тези, които не повярваха и останаха на своето неверие.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах спаси Нух (мир нему) и вярващите, които бяха с него в ковчега, Той потопи останалите от неговия народ, които отказаха да повярват и отхвърлиха неговите наставления. Тези хора бяха предупредени и им беше даден достатъчно време да се върнат към истината, но те упорстваха в своето неверие и грехове. Затова заслужено ги сполетя наказанието — удавяне във водите на потопа. Този аят показва как Аллах спасява Своите праведни служители и унищожава онези, които упорстват в злото и отхвърлят призива към вяра.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аллах винаги спасява вярващите и наказва неверниците, което ни учи да се доверяваме на Него и да следваме пътя на праведните.

— Историята на Нух ни показва търпението и постоянството в призива към истината, както и последиците от отхвърлянето ѝ.

— Коранът разказва тези истории, за да ни напомня, че Божието обещание е истинно и че вярата е пътят към спасението.

— Всеки, който чуе призива към исляма, има възможност да се обърне към Аллах, преди да е станало твърде късно, точно както народът на Нух е имал тази възможност.