Сура Аш-Шуара — Стих 138

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «وَمَا» (уа ма̄): „и не“ — отрицателна частица, която отрича това, което следва.

— «نَحْنُ» (наҳну): „ние“ — местоимение за първо лице множествено число.

— «بِمُعَذَّبِينَ» (би-му‘аззабӣн): „подложени на мъчение/наказание“ — причастие за множествено число, означаващо онези, върху които ще бъде наложено наказание.

1. Тълкуване на аята:

Този аят предава думите на неверниците от народа на пророк Худ (алейхи ас-салям) — или по-общо на упоритите отрицатели сред древните народи, — които отхвърляли възкресението и отвъдния живот. Те твърдели, че животът е само това, което виждат в този свят: живеят, после умират и нищо повече не ги очаква. Затова заявявали с увереност, че няма да бъдат възкресени и няма да бъдат съдени, а следователно — няма и да бъдат наказани за това, което вършат, и за предупрежденията, които им били отправяни. Те смятали своя начин на живот и своите вярвания за нещо естествено и наследено от предците им, и отричали всякаква отговорност след смъртта. Аятът разкрива тяхната заблуда и самонадеяност: те отричат не само възкресението, но и справедливостта на Всевишния Аллах и неизбежността на отчета. Това е позиция, присъща на всеки, който се придържа сляпо към традициите на предците си и отхвърля истината, донесена от пророците.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът показва колко опасно е човек да следва сляпо обичаите на предците си, без да се замисли за истината за сътворението, смъртта и отвъдния живот.

— Напомня, че вярата във възкресението и отчета е основа за справедливост, отговорност и смисъл в живота; без нея човек лесно изпада в безгрижие и своеволие.

— Разкрива милостта и справедливостта на Аллах: Той не оставя делата без възмездие и предупреждава хората чрез пророците, за да имат ясен избор.

— Кораنът представя тези древни спорове като поука за нас днес, като ни кани да размишляваме, да търсим истината и да не повтаряме грешките на отминалите народи.

— Вярата в отвъдния живот дава надежда и цел: животът не свършва със смъртта, а продължава във вечност, където всеки ще получи справедливата награда или наказание.