Сура Аш-Шуара — Стих 203

1. Обяснение на думите в аята:

— فَيَقُولُوا: „и ще кажат“ — изразява това, което неверниците ще кажат в момента, когато ги сполети наказанието.

— هَلْ: „дали“ — въпросителна частица, използвана тук за изразяване на силно желание и съжаление.

— نَحْنُ: „ние“ — местоимение за първо лице множествено число.

— مُنظَرُونَ: „отложени, отсрочени“ — тоест онези, на които е дадена отсрочка, на които е позволено да изчакат известно време.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за състоянието на неверниците в момента, когато наказанието ги връхлети внезапно, без те да са очаквали неговото идване. Тогава, обзети от дълбоко разкаяние и мъка заради пропуснатата възможност да повярват, те ще кажат: „Има ли някакъв начин да ни бъде дадена отсрочка? Можем ли да бъдем върнати обратно, за да се покаем пред Аллах, да изоставим неверието си и да поправим това, което сме пропуснали?“ Те ще пожелаят да им бъде дадено още време, за да повярват и да потвърдят истинността на пратениците. Но това тяхно желание ще бъде напразно — то идва твърде късно, след като вече са видели наказанието, а такова искане не се приема в онзи момент.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни напомня, че наказанието на Аллах идва внезапно и никой не знае кога ще настъпи неговият час, затова човек трябва да бъде подготвен още сега, а не да отлага.

— Показва ни колко безполезно е разкаянието след като човек вече види наказанието — затова истинската възможност за покаяние е в този живот, докато сме живи и докато все още имаме време.

— Насърчава ни да не отлагаме добрите дела и вярата, защото всеки от нас може да поиска отсрочка, но не знае дали ще я получи.

— Утешава вярващите, че справедливостта на Аллах ще възтържествува и че неверниците няма да избегнат последствията от своите дела.

— Подтиква ни да ценим Корана и неговите предупреждения, защото те са милост и напътствие, които ни предпазват от подобно съжаление в отвъдния живот.