Сура Аш-Шуара — Стих 220

1. Обяснение на думите в аята:

— „إِنَّهُ“ (иннаху): „Наистина Той“ — утвърдителна частица, която потвърждава и подчертава следващото известие.

— „السَّمِيعُ“ (ас-Сами‘): „Всечуващият“ — Онзи, Чието слушане обхваща всички гласове, тихи и явни, без нищо да Му убягва.

— „الْعَلِيمُ“ (ал-‘Алим): „Всезнаещият“ — Онзи, Чието знание обхваща всичко: делата, думите и скритите намерения в сърцата.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за Себе Си, че Той е Всечуващият и Всезнаещият. Този аят идва в края на наставление към Пророка (с.а.с.) и към всеки вярващ: когато човек се обръща към своя Господ в молитва, в четене на Корана или в споменаване на Аллах, нека знае, че Аллах чува всяка негова дума — независимо дали я изрича насаме в тъмнината на нощта, или сред общността на вярващите по време на съвместна молитва. Той чува и най-тихия шепот и най-скритото възвание.

Аллах не само чува думите, но и знае какво се крие в сърцето — намерението, искреността, стремежа и целта зад всяко дело. Нищо не се губи пред Него: нито едно поклонение, извършено в уединение, нито една дума, изречена с искрено сърце, нито едно намерение за добро, дори то да не е осъществено. Той знае състоянието на Своя раб във всеки момент — когато се изправя, когато се покланя, когато пада ничком, когато сяда — и възнаграждава според искреността и делата.

Този аят носи утеха и сигурност: вярващият не е сам, не е забравен и не е пренебрегнат. Неговият Господ го чува и го знае, и това е достатъчно, за да го насърчи да продължава да се обръща към Него с надежда и смирение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Осъзнаването, че Аллах ни чува и знае всичко, ни прави по-искрени в поклонението и ни пази от лицемерие.

— Когато знаем, че Аллах чува дори шепота ни, се научаваме да пазим езика си и да говорим само добро.

— Този аят ни учи, че никое добро дело не е напразно, дори да е скрито от хората — Аллах го чува, знае го и ще го възнагради.

— Той ни утешава в самотата и в трудните моменти: никога не сме сами, защото Всечуващият и Всезнаещият е с нас.

— Който разбере това, се привързва към Корана и молитвата, защото знае, че всяка буква, която чете, и всяка дума, която изрича, достига до Господ, Който го чува и го обича.