Сура Аш-Шуара — Стих 99

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَمَا“ (уа ма̄): „и не“ — отрицателна частица, която тук свързва изречението в смисъл „нищо друго не“.
• „أَضَلَّنَا“ (адалляна̄): „ни заблуди, ни отклони от правия път“ — от глагола „ضَلَّ“ (заблуждавам се, отклонявам се).
• „إِلَّا“ (илля̄): „освен, а не друго“ — изключваща частица.
• „الْمُجْرِمُونَ“ (ал-муджримӯн): „престъпниците, грешниците“ — онези, които съзнателно вършат зло и призовават към него.

1. Тълкуване на аята:

Този аят предава думите на обитателите на Огъня, които в своето страдание и взаимни укори признават истината за своята съдба. Те казват: никой друг не ни заблуди и не ни отклони от правия път освен престъпниците — онези, които ни призоваваха към поклонение на други вместо на Аллах и ни поведоха по пътя на греха. Тези „престъпници“ са техните водачи и предводители в злото: първенците на неверието, шейтаните, както и всеки, който пръв е въвел зло и е станал пример за подражание в греха. Заблудените ги последваха по собствена воля, но сега, в Деня на Страшния съд, те признават, че са били в явна заблуда, защото са приравнявали сътворените на Господаря на световете, Който единствен заслужава поклонение. Така аятът разкрива както отговорността на онези, които заблуждават другите, така и отговорността на онези, които ги следват сляпо, без да търсят истината.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всеки човек носи отговорност за избора си — не е достатъчно да следваме другите сляпо, а трябва сами да търсим правия път.
• Той предупреждава онези, които призовават към зло и заблуда, че ще носят тежестта на своето дело и на тези, които са повели.
• Напомня ни, че истинската свобода е в поклонението само на Аллах, а не в подчинението на сътворените.
• Показва милостта на Корана, който ни разкрива последиците от греха още в този свят, за да се върнем към истината, преди да е станало късно.
• Насърчава ни да търсим знание и да се пазим от лоши примери, като следваме пътя на пророците и праведните.