Сура Аш-Шуара — Стих 100

1. Обяснение на думите в аята:

— „فَمَا“ (фа-ма̄): „и така, няма“ — съюз, който въвежда следствие, последван от отрицание.

— „لَنَا“ (лана̄): „за нас“, „нами“.

— „مِن“ (мин): предлог за усилване на отрицанието, означаващ „никакъв“, „нито един“.

— „شَافِعِينَ“ (ша̄фи‘ӣн): множествено число от „ша̄фи‘“ — „застъпник“, „ходатай“, т.е. онзи, който се застъпва пред Аллах за друг и моли да бъде избавен от наказание.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни съобщава за думите на обитателите на Огъня, които в своето разкаяние и мъка признават, че не притежават нито един застъпник, който да се застъпи за тях пред Аллах и да ги спаси от наказанието. Те нямат нито ходатай, който да пледира за тях, нито близък приятел, който да им съчувства и да се застъпи от състрадание. Това е състоянието на онези, които в земния живот са отхвърлили истината и са последвали своите страсти, а сега, в отвъдния живот, се оказват напълно сами, без никаква помощ и без никаква надежда за избавление. Техните думи изразяват дълбоко съжаление и горчиво осъзнаване на загубата, защото разбират, че вече е твърде късно и че никой — нито ангел, нито пророк, нито вярващ — не може да се застъпи за тях, както се застъпват за своите близки вярващи. Така аятът разкрива безпомощността на неверниците в Деня на съда и тяхната пълна изолация от всякаква подкрепа.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни напомня за важността на вярата и добрите дела в този свят, защото именно те ще бъдат нашият застъпник и спасител в отвъдния живот.

— Той ни учи, че застъпничеството съществува по милостта на Аллах за онези, които Той пожелае, и че пророците, ангелите и праведните вярващи ще се застъпват за своите близки — това е надежда и утеха за вярващите.

— Корана ни предупреждава с любов и мъдрост, като ни показва последиците от отхвърлянето на истината, за да се върнем към Аллах още докато имаме време.

— Аятът ни подтиква да търсим приятелството и близостта на праведните, да градим вяра и благочестие, защото в Деня на съда само искрената вяра и добрите дела ще ни донесат полза.

— И най-важното: той ни показва, че ислямът е пътят на надеждата и спасението, а Коранът е книгата, която ни напътства към успех в двата свята.