Сура Аль-Касас — Стих 24

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَسَقَىٰ لَهُمَا: напои за тях (двете жени) добитъка им.
• تَوَلَّىٰ: обърна се, оттегли се, отиде.
• الظِّلِّ: сянката.
• فَقِيرٌ: нуждаещ се, беден, остро нуждаещ се.

1. Тълкувание на аята:

Муса (мир нему) прояви милост и състрадание към двете жени, като напои стадата им вместо тях, защото те не можеха да се справят сами. След като изпълни тази услуга, той се оттегли към сянката на едно дърво, за да си почине от жегата и умората, измъчван от глад и нужда. Тогава се обърна към своя Господ с искрена молба, изразявайки своята пълна нужда от Него: „Господи, наистина аз съм нуждаещ се от всяко благо, което ми низпосла.“ Той не поиска конкретно нещо, а изрази нуждата си от всяко добро – било то храна, подслон или друго. Това е израз на пълно упование на Аллах и признание на бедността пред Него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва благородството на характера на Муса (мир нему) – той помогна на две слаби жени, без да очаква награда, и след това се обърна към Аллах с молба.
• Учението да се обръщаме към Аллах с нашите нужди, дори и най-малките, и да признаваме нашата зависимост от Него.
• Аллах чува и отговаря на молбите на нуждаещите се, както отговори на молбата на Муса и му даде подслон, храна и семейство.
• Скромността и доволството от това, което Аллах дава, са път към спокойствие и благодат.
• Ислямът учи на състрадание и помощ към другите, особено към слабите и нуждаещите се, и това носи благословия и в двата свята.