Сура Аль Имран — Стих 62

1. Пояснение на думите, които се нуждаят от изясняване в аята:

• الْقَصَصُ: разказът, повествованието, новината.
• الْحَقُّ: истинният, сигурният, в който няма съмнение или лъжа.
• إِلَٰهٍ: божество, това, на което се покланяме.
• الْعَزِيزُ: Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• الْحَكِيمُ: Мъдрият, Който всичко прави с мъдрост и прецизност.

1. Тълкуване на аята:

Този, който ти беше разказан за Иса (Исус), мир нему, е истинската и достоверна новина, в която няма никакво съмнение, нито измислица. Това е истинската история, която разкрива неговото положение и същността на неговото сътворение. Няма друго божество, което заслужава поклонение, освен Аллах – Единственият, Който няма съдружник. Той е Всемогъщият в Своето владение и могъщество, никой не може да Му се противопостави или да надделее над Него, и Той е Мъдрият в Своето управление, наредба и творение – всичко, което прави, е с безкрайна мъдрост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът представя истината за пророците и пратениците по ясен и категоричен начин, без изопачаване или преувеличение, което показва неговата достоверност и божествен произход.
• Единобожието (таухид) е основата на вярата – няма друг бог освен Аллах, и това носи спокойствие и сигурност на сърцето.
• Познаването на Аллах чрез Неговите имена „Всемогъщият“ и „Мъдрият“ ни учи да Му се доверяваме напълно и да приемаме Неговите решения с увереност, че в тях има добро и мъдрост.
• Размисълът върху истинността на Корана и неговите ясни послания укрепва вярата и ни насърчава да следваме това, което ни води към успех в този свят и в отвъдния.