Сура Аль Имран — Стих 81

1. Обяснение на думите в аята:

• مِيثَاقَ (мӣт̇āqа): твърд договор, завет, обещание, което е задължително да се изпълни.
• النَّبِيِّينَ (ан-набиййӣн): пророците, изпратените от Аллах.
• حِكْمَةٍ (х̣икма): мъдрост – правилното разбиране и прилагане на знанието.
• مُّصَدِّقٌ (мус̣аддик̣): потвърждаващ, удостоверяващ истинността на нещо.
• لَتُؤْمِنُنَّ بِهِ (лату'минунна бихи): непременно ще повярвате в него.
• وَلَتَنصُرُنَّهُ (уалятанс̣уруннаху): и непременно ще го подкрепите.
• إِصْرِي (ис̣рӣ): моят завет, моето тежко задължение, моят договор.
• أَقْرَرْتُمْ (ак̣рартум): признахте ли, съгласихте ли се.
• فَاشْهَدُوا (фашхаду): бъдете свидетели.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава на Своя Пратеник Мухаммад (с.а.с.), че е взел твърд и категоричен завет от всички пророци. Този завет гласи: на всеки от тях Аллах е дал Книга и мъдрост, но ако след това при тях дойде пратеник, който потвърждава това, което вече имат, те са длъжни да повярват в него и да го подкрепят. Този пратеник е Мухаммад (с.а.с.), последният Пророк. Всеки пророк е бил задължен – ако доживее неговото време – да повярва в него и да му помогне, а също и да вземе същото обещание от своя народ.

След като Аллах изложи този завет, Той попита пророците: „Признахте ли и приехте ли Моето тежко задължение върху себе си?“ Те отговориха: „Признахме.“ Тогава Аллах каза: „Бъдете свидетели един за друг и за вашите народи, и Аз съм с вас от свидетелите.“ Това означава, че Аллах ще свидетелства за тяхното признание и ще държи отговорни онези, на които е било предадено това послание.

Смисълът на аята е ясен: всички пророци са били обвързани с обещание да вярват в Мухаммад (с.а.с.) и да го подкрепят, ако доживеят неговото време, и да предадат това задължение на своите последователи. Това показва единството на пророческата мисия и че всички Божии пратеници са носили едно и също основно послание – вяра в Единия Аллах и подчинение на Него.

1. Поуки от аята, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят показва, че Мухаммад (с.а.с.) не е дошъл с нещо съвсем ново и непознато, а потвърждава това, което е било низпослано преди него. Това е доказателство за божествения произход на Корана и за приемствеността на пророчеството.
• Всички пророци са били задължени да вярват в Мухаммад (с.а.с.) и да го подкрепят – това е чест за него и доказателство за неговото високо положение пред Аллах.
• Ако самите пророци са били задължени да следват истината и да я подкрепят, то колко повече ние, обикновените хора, трябва да приемем посланието на Корана и да следваме Пророка (с.а.с.).
• Аятът ни учи, че верността към Бога и Неговия завет е нещо сериозно и че Аллах е свидетел на всичко, което правим и обещаваме.
• Ислямът не е нова религия, а завършек и потвърждение на всички предишни божествени послания. Това ни дава увереност и ни кара да се гордеем с тази вяра.
• Всеки, който търси истината, ще намери в Корана потвърждение на това, което е било преди, и яснота за пътя към Аллах.