Сура Ас-Саффат — Стих 104

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَنَادَيْنَاهُ“ (уа на̄дайна̄ху): „и го повикахме“, „и се обърнахме към него с зов“.

— „أَنْ“ (ан): частица, която тук въвежда съдържанието на зова, т.е. „че“ или „да“.

— „يَا إِبْرَاهِيمُ“ (я̄ Ибра̄хӣму): „О, Ибрахим (Авраам)!“ — звателна форма.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че когато Ибрахим (мир нему) вече бил готов да изпълни повелята на Аллах и да принесе в жертва своя син, Аллах се обърнал към него с милостив зов: „О, Ибрахиме!“ Този зов идва в най-тежкия момент — мигът, в който Ибрахим се готвел да изпълни това, което му било заповядано, и да осъществи видението си. С този зов Аллах го спрял от извършването на жертвоприношението и му възвестил, че вече е изпълнил заповедта и е потвърдил истинността на съня си. Така Аллах го избавил от тежкото изпитание и му дарил облекчение, както възнаграждава всички, които вършат добро и се покоряват на Него — спасява ги от трудности в земния живот и в отвъдното. Този зов е израз на Божията милост и на това, че искреното покорство винаги е последвано от облекчение и награда.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва колко близо е Аллах до Своите искрени раби — Той чува и отговаря в най-трудните моменти.

— Искреното покорство на Аллах не остава без награда; който изпълни повелята Му, получава облекчение и милост.

— Изпитанията на вярващите са временни, а след търпението идва радост и избавление.

— Примерът на Ибрахим ни учи на доверие в Аллах и на готовност да пожертваме това, което обичаме, заради Него.

— Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата ни и да ни покаже, че Аллах никога не изоставя онези, които Го обичат и Му се покоряват.