Сура Ас-Саффат — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَإِذَا (а-иза): „Нима когато?“ — въпросителна частица, изразяваща учудване и недоверие.
• مِتْنَا (митна): „умрем“ — от глагола „مَاتَ“ (умря).
• تُرَابًا (турабан): „прах“ — това, на което се превръща тялото след разлагането му.
• عِظَامًا (изаман): „кости“ — останките след изтляването на плътта.
• لَمَبْعُوثُونَ (ла-маб‘усун): „със сигурност ще бъдем възкресени“ — подсилено с „لام“ и „إنّ“ за потвърждение, изразяващо тяхното отричане и подигравка.

1. Тълкуване на аята:

Този аят предава думите на неверниците, които отричат възкресението с учудване и насмешка. Те казват: „Нима след като умрем и се превърнем в прах и разпаднали се кости, наистина ли ще бъдем върнати към живот и възкресени от гробовете си?“ Те смятат това за нещо далечно и невъзможно, защото не разбират могъществото на Аллах, Който е сътворил всичко от нищо и е способен да възстанови тялото дори след като се е разпаднало. Тяхното възклицание „أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ“ изразява крайно неверие и отхвърляне на идеята за отвъдния живот и въздаянието.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че отричането на възкресението произтича от ограничено човешко разбиране за Божието могъщество, а не от разумни доказателства.
• Напомня ни, че Аллах, Който е сътворил човека за първи път от нищо, несъмнено е способен да го съживи отново — това е лесно за Него.
• Подтиква вярващия да размишлява върху величието на Създателя и да не се поддава на съмнения относно Съдния ден.
• Утвърждава вярата в отвъдния живот, което дава смисъл на живота и ни насърчава към добри дела и отговорност пред Аллах.
• Показва колко прекрасен е Коранът, който предава дори думите на неверниците, за да ни научи на уроци и да ни предпази от техните грешки.