Сура Ас-Саффат — Стих 96

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَاللَّهُ“ (Уа-Ллаху): „Аллах“ — Всемогъщият Създател.

— „خَلَقَكُمْ“ (халякакум): „ви сътвори“ — Той е този, Който ви е създал от нищо.

— „وَمَا تَعْمَلُونَ“ (уа ма та‘малюн): „и това, което правите“ — включва вашите дела и всичко, което изработвате със собствените си ръце, като например идолите, които сами изсичате.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах, Всемогъщият, заявява, че Той е Създателят на хората и на всичко, което те вършат. Той е този, Който ви е дал съществуване, и Той е този, Който е създал и вашите дела, и способността ви да ги извършвате. Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, отправил този довод към своя народ, който изсичал идоли със собствените си ръце и после им се покланял. Той им казал: как може да се покланяте на неща, които сами сте направили, и да оставяте поклонението на вашия Господ, Който ви е създал и е създал вашите дела? Щом самите вие сте сътворени и вашите действия са сътворени от Аллах, то само Той заслужава да бъде обожаван единствен, без никой да Му бъде приравняван. Идолите, които изсичате, са част от вашите дела, а значи и те са творение на Аллах — как тогава бихте могли да ги обожествявате наред с Него? Следователно единствено Аллах е достоен за поклонение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни показва колко ясен и логичен е доводът на Корана: щом Аллах е създал и нас, и делата ни, то само Той заслужава да бъде обожаван. Това е призив към чист монотеизъм (таухид), който освобождава човека от поклонение на сътворени неща.

— Аятът ни учи да размишляваме върху собственото си съществуване и върху способността си да вършим дела — всичко това е дар от Аллах, а не наша заслуга. Тази мисъл поражда смирение и благодарност.

— Той ни показва, че ислямът се обръща към разума и логиката, като ни кани да се замислим: как би било разумно да се покланяме на нещо, което сами сме направили?

— Аятът ни насърчава да насочим поклонението си единствено към Аллах — Този, Който ни е създал и ни е дарил с възможността да действаме. В това има истинска свобода и достойнство за човека.

— И накрая, този аят ни напомня, че Коранът не е просто книга с повеления, а книга на мъдростта, която ни води към истината по път, който умът и сърцето приемат с радост.