Сура Сад — Стих 14

1. Обяснение на думите в аята:

• «إِن كُلٌّ» (ин куллун): „Няма нито един“ – тоест всеки един от тези народи и групи.
• «إِلَّا كَذَّبَ الرُّسُلَ» (илля каззаба ар-русуля): „освен че отрече пратениците“ – тоест всеки от тях е отрекъл Божиите пратеници.
• «فَحَقَّ عِقَابِ» (фа-хакка ‘икаби): „и затова Моето наказание се сбъдна“ – тоест наказанието, което заслужиха, неизбежно ги сполетя.

1. Тълкувание на аята:

Всеки един от тези народи, които се обединиха в неверие и отричане, отрече пратениците на Аллах. Те не отрекоха само един пратеник, а отрекоха самата истина, която всички пратеници донесоха, защото тяхното послание е едно и също. Затова Божието наказание стана неизбежно за тях и ги сполетя, дори ако при някои от тях то бе отложено до определено време. Това е предупреждение и поука за всички, които вървят по същия път на отричане – краят на такива хора е загуба и наказание, а пътят на вярата и приемане на пратениците е пътят на спасението.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че отричането на Божиите пратеници е тежко престъпление, което води до заслужено наказание, и че Аллах е справедлив и не оставя неверието без последици.
• Всички пратеници носят едно и също послание – вяра в Единия Бог, затова отричането на един от тях е отричане на всички и на самата истина.
• Историята на предишните народи е урок за нас: онези, които упорстват в отричане, накрая губят, а онези, които приемат вярата и следват пратениците, печелят спасение и милост.
• Коранът ни разказва тези истории не за да ни плаши, а за да ни насочи към правия път и да ни покаже, че Божието обещание е истинно – както наказанието за неверниците, така и наградата за вярващите.
• Всеки, който чуе истината и я приеме, намира мир и сигурност, а всеки, който я отхвърли, сам си навлича загуба. Затова нека се стремим към знание и вяра, и да следваме пътя на пратениците, за да бъдем сред спасените.