Сура Сад — Стих 86

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَجْرٍ (аджр): възнаграждение, отплата, заплата – това, което човек получава в замяна на труда си.
• الْمُتَكَلِّفِينَ (ал-мутакаллифин): онези, които се натоварват с нещо, което не им е възложено; които претендират или говорят неща, които не са им дадени; които си приписват това, което не са; които се преструват и преувеличават.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да каже на многобожниците от своя народ: „Не искам от вас никакво възнаграждение или отплата за това, че ви призовавам към вяра и ви напътствам. Аз не съм от онези, които си приписват нещо, което не им е възложено, нито от онези, които измислят лъжи и клевети. Аз не добавям нищо от себе си към това, което ми е разкрито, а следвам единствено онова, което ми е низпослано чрез откровението. Не се натоварвам с неща, които не са ми заповядани, и не претендирам за нещо, което не ми принадлежи.“

С други думи, Пророкът (с.а.с.) е чист от всякаква корист и от всякакво преувеличение. Той не търси от хората нито пари, нито благодарности, нито положение. Единствената му цел е да предаде посланието на Аллах и да насочи хората към доброто. Той не е от самонадеяните, които се преструват и си приписват това, което не са, нито от онези, които говорят от себе си и измислят неща, които Аллах не е низпослал. Той е верен пратеник, който следва само откровението и не надхвърля границите на това, което му е заповядано.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът е религия на искреността и чистотата. Пророкът (с.а.с.) не е искал никаква материална облага от хората, а само е предавал посланието на Аллах. Това показва, че ислямът не е създаден за лична изгода, а за доброто на цялото човечество.
• Пророкът (с.а.с.) е пример за смиреност и честност. Той не се е преструвал, не е преувеличавал и не си е приписвал неща, които не са му били дадени. Това ни учи да бъдем честни и искрени в думите и делата си.
• Коранът е истинското слово на Аллах. Пророкът (с.а.с.) не е измислил нито една буква от него, а го е предал точно както му е било разкрито. Това ни дава увереност, че Коранът е божествено ръководство, което заслужава да бъде следвано.
• Ислямът ни учи да не търсим похвала или награда от хората, когато правим добро. Истинската награда е при Аллах. Това ни освобождава от робството на човешкото одобрение и ни прави по-искрени в поклонението.
• Всеки, който призовава към добро, трябва да следва примера на Пророка (с.а.с.) – да бъде чист от корист, да не преувеличава и да не си приписва това, което не му принадлежи. Това прави посланието му по-убедително и по-близо до сърцата на хората.