Сура Аль-Маида — Стих 59

1. Обяснение на думите в аята:

• تَنقِمُونَ (танкимина): означава „негодувате“, „укорявате“, „намирате за вина“ – тоест да изпитвате неприязън към нещо и да го смятате за недостатък.
• أَهْلَ الْكِتَابِ (ахл ал-китаб): „хората на Писанието“ – общността на юдеите и християните, на които преди това са били низпослани свещени книги.
• فَاسِقُونَ (фасикун): „излезли от покорството“, „отклонили се от правия път“ – онези, които са напуснали вярата и послушанието към Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да се обърне към онези от хората на Писанието, които му се присмиват и го укоряват, с думи, които разкриват колко неоснователни са техните нападки. Кажи им, о, Пратенико: нима ни укорявате и ни намирате за вина нещо друго освен това, че вярваме в Аллах, в това, което ни е низпослано, и в това, което е било низпослано преди нас? Нима единственото, което ви дразни у нас, е нашата вяра – вярата в Единия Бог и във всички Негови книги, изпратени на пророците преди нас? Това, което вие смятате за недостатък, всъщност е наша най-голяма чест и достойнство. И още: ние вярваме, че мнозинството от вас са излезли от покорството към Аллах – те са напуснали пътя на вярата и не изпълняват Неговите заповеди. Така че това, което вие ни вменявате като вина, е всъщност похвала за нас, а не осъждане. Вие не ни укорявате заради някакво зло дело или неправда, а единствено защото сме приели истинската вяра, докато вие сте се отклонили от нея.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра – вярата в Аллах и във всички Негови книги – не е недостатък, а най-голямото достойнство на човека. Който вярва искрено, не трябва да се срамува от вярата си, дори когато другите му се присмиват.
• Аятът показва, че ислямът не отрича предишните пророци и книги, а потвърждава вярата във всичко, което Аллах е низпослал – това е вяра, която обединява, а не разделя.
• Той ни напомня, че укорите и присмехът на хората не трябва да ни разколебават, защото това, което те смятат за слабост, пред Аллах е сила и чест.
• Аятът ни подтиква да се замислим за състоянието на онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, и да ценим благодатта на вярата, която ни е дадена.
• И най-важното: вярата в Аллах и в Неговите книги е пътят към истинското щастие и спасение, а Коранът е последното и най-пълно ръководство за човечеството – книга, която потвърждава предишните послания и води към правия път.