Сура Аль-Вакиа — Стих 63

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿أَفَرَأَيْتُم﴾ (афараайтум): Не означава буквално "видяхте ли с очите си", а е израз на обръщение и размисъл, тоест: "Кажете ми, помислете ли, обърнахте ли внимание?"
• ﴿تَحْرُثُونَ﴾ (тахрутун): Глаголът "хараса" означава да разораваш земята, да я разбъркваш и подготвяш, и да хвърляш в нея семена за посев.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към хората с въпрос, който ги кара да се замислят: "Кажете ми за посева, който засявате в земята – вие ли го карате да поникне и да расте, или Ние?" Нима вие сте тези, които разоравате, хвърляте семето и се трудите, но нима вие давате живота на семето и го изваждате от земята? Не – това е Аллах, Който утвърждава посева и го кара да поникне и да узрее. Ако Той пожелаеше, щеше да направи посева сух и изсъхнал, без никаква полза, и тогава вие щяхте да останете в почуда и съжаление, че сте загубили труда си и сте лишени от препитание. Така аятът припомня на човека, че неговата роля е само усилие и труд, докато истинският Създател и Дарител на растежа и препитанието е единствено Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът учи човека на смирение: колкото и да се труди и да сее, той не може да създаде и една жива клетка – растежът и животът са в ръцете на Аллах.
• Напомня за благодарността: всяка храна, която стига до трапезата ни, е резултат от милостта на Аллах, а не само от нашия труд, което ни подтиква да благодарим и да помним Дарителя.
• Пробужда размисъл върху безсилието на човека пред природата и силата на Създателя, което води сърцето към вяра и упование в Аллах.
• Показва колко близък и практичен е Корана: той говори за неща от всекидневието – земята, семето, посева – и от тях извлича дълбоки уроци за вярата.
• Насърчава човека да не се гордее със своите постижения, а да ги вижда като дар и възможност за добро и за приближаване към Аллах.