Сура Аль-Анам — Стих 114

1. Обяснение на думите в аята:

• أَفَغَيْرَ اللَّهِ أَبْتَغِي حَكَمًا – „Нима друг, а не Аллах, да търся за съдник?“ Думата „حَكَمًا“ означава съдник, арбитър, който отсъжда между спорещите.
• مُفَصَّلًا – „подробно разяснен“, „ясно изложен“, така че истината да се отличава от заблудата.
• الْمُمْتَرِينَ – „съмняващите се“, онези, които се колебаят и поставят под въпрос истината.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да отговори на многобожниците, които искали от него да потърси друг съдник освен Аллах. Пророкът е призован да каже: „Нима да търся друг съдник освен Аллах, докато Той е Онзи, Който низпосла на вас Книгата – Корана – подробно разяснена, с ясни знамения и справедливи закони, които решават всички ваши спорове и различия?“

Аллах е единственият истински Съдник, защото Той е Този, Който низпосла Корана, разяснявайки в него истината от заблудата, позволеното от забраненото и правилния път от грешния. Никой друг не притежава такова знание и такава справедливост, че да бъде съдник между хората.

След това Аллах посочва, че учените от хората на Писанието – юдеите, на които бе дадена Тората, и християните, на които бе дадено Евангелието – знаят със сигурност, че Коранът е низпослан от техния Господ с истината. Те разпознават в своите книги знаците и описанията, които сочат към него, и затова не се съмняват в неговия произход.

В края на аята Аллах се обръща към Пророка с думи на укрепване и увереност: „И не бъди от съмняващите се!“ Това не означава, че Пророкът е имал съмнение – той е бил най-увереният в истината – а е наставление за всички вярващи след него, че знанието и доказателствата са толкова ясни, че не оставят място за колебание.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е единственият истински Съдник. Всички решения и присъди трябва да се основават на Неговите думи, защото само Той знае най-добре какво е добро за Своите раби.
• Коранът е подробно разяснена книга. В него са изложени ясно всички основни истини, от които човек се нуждае в живота си – за вярата, морала, поклонението и справедливостта.
• Истината за Корана е потвърдена и от предишните Писания. Учените от хората на Писанието, които са честни и безпристрастни, разпознават, че Коранът е от Аллах, защото намират за него свидетелства в своите свещени книги.
• Вярата не оставя място за съмнение. Когато човек искрено търси истината и размишлява над знаменията на Аллах, той достига до убеденост и спокойствие на сърцето.
• Коранът е милост и напътствие. Той не е просто книга, а ръководство, което решава споровете, лекува сърцата и води човечеството към това, което е най-добро в този свят и в отвъдния.

Затова нека се обърнем към Корана с отворено сърце и искрен ум, за да открием в него светлината, която ни води към Аллах и към истинското щастие.