Сура Аль-Анам — Стих 16

1. Пояснение на думите в аята:

• «يُصْرَفْ عَنْهُ» (юсраф ‘анху): да бъде отстранено, отклонено от него — тук се има предвид отстраняването на наказанието.
• «يَوْمَئِذٍ» (йаума’изин): в онзи Ден — Денят на Възкресението.
• «رَحِمَهُ» (рахимаху): Той му е оказал милост, помилвал го е.
• «الْفَوْزُ» (ал-фауз): успехът, постигането на желаното спасение.
• «الْمُبِينُ» (ал-мубин): явният, очевидният, несъмненият.

1. Тълкуване на аята:

Който бъде отдалечен от тежкото наказание в Деня на Възкресението, то това е доказателство, че Аллах му е оказал Своята милост. Защото отклоняването на наказанието от човека е най-голямата милост и най-голямата благодат, която може да получи. А това спасение от наказанието и постигането на милостта е явният, очевиден успех, с който не може да се сравни никакъв друг успех или победа. Това е истинската победа — спасението от Огъня и постигането на Рая.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че най-голямата цел на вярващия е да бъде спасен от наказанието в Отвъдния живот, и че това спасение е истинският успех, а не земните постижения.
• Той ни показва, че милостта на Аллах е над всичко и че който получи тази милост, е истинският печеливш.
• Насърчава ни да се стремим към добри дела и искрено покаяние, за да се надяваме на тази милост и на това велико спасение.
• Напомня ни, че Денят на Възкресението е реалност, за която трябва да се подготвим, и че истинският разум е този, който работи за своето спасение в онзи Ден.