Сура Аль-Анам — Стих 84

1. Обяснение на думите в аята:

• وَوَهَبْنَا (уа уахабна): И дарихме.
• إِسْحَاقَ (Исхак): Исаак – синът на Ибрахим.
• يَعْقُوبَ (Якуб): Яков – внукът на Ибрахим, син на Исаак.
• هَدَيْنَا (хадайна): Насочихме, упътихме към правия път.
• ذُرِّيَّتِهِ (зуррийятихи): Неговото потомство.
• نَجْزِي (наджзи): Възнаграждаваме, даваме заслуженото.
• الْمُحْسِنِينَ (ал-мухсинин): Благодетелните, онези, които вършат добро по най-добрия начин.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за Своята милост към пророк Ибрахим (Авраам), като му дарява син – Исаак, и внук – Яков. И двамата бяха напътени от Аллах по правия път и удостоени с пророчество. По същия начин Аллах беше напътил и Нух (Ной) още преди Ибрахим. След това Аллах споменава част от потомството на Нух, което също беше напътено: Дауд (Давид), Сулайман (Соломон), Айюб (Йов), Юсуф (Йосиф), Муса (Моисей) и Харун (Аарон) – всички те бяха сред онези, които Аллах избра и напъти. Този вид възнаграждение – напътствие, пророчество и високи степени – Аллах дава на всички, които вършат добро искрено и по най-добрия начин. Колкото по-голямо е благодеянието на човека, толкова по-голяма е наградата от Аллах.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах възнаграждава благодетелните с нещо по-велико от това, което очакват – напътствие, чест и високи степени в отвъдния живот.
• Пророците са били хора, избрани от Аллах заради тяхната искреност и добри дела – това ни учи, че всеки от нас може да се стреми към добро и да бъде близо до Аллах.
• Напътствието е дар от Аллах, а не само резултат от човешки усилия – затова винаги трябва да Го молим да ни напъти.
• Родословието и семейството на пророците показва, че вярата и доброто се предават и възпитават в поколенията – това ни насърчава да бъдем добър пример за своите деца и близки.
• Коранът разказва за пророците не само като история, а като урок и насърчение за всеки вярващ – че Аллах вижда доброто, което правим, и ще ни възнагради за него.