Сура Аль-Анам — Стих 88

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залика) – „това“, „онова“ – показателно местоимение, сочещо към споменатото преди това напътствие и правилна вяра.
• هُدَى (худа) – „напътствие“, „напътване по правия път“.
• يَهْدِي (яхди) – „напътва“, „наставлява“.
• مَن يَشَاءُ (ман яша’у) – „когото пожелае“.
• أَشْرَكُوا (ашраку) – „да съпричастят други на Аллах“, „да извършат многобожие“.
• لَحَبِطَ (ляхабита) – „пропаднало би“, „обезсмислило би се“, „би било унищожено“.
• مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (ма кану я‘малюн) – „това, което са вършили“.

1. Тълкуване на аята:

Това напътствие, което споменатите праведници са получили, е дар и напътствие от Аллах. Той напътва по правия път когото пожелае от Своите раби, защото напътствието е изцяло в Неговата ръка и Негова милост. Никой не се напътва със собствени сили или знание, а само чрез Неговата благодат и подкрепа.

След това Аллах съобщава една важна истина: дори тези благородни пророци и праведници, ако бяха съпричастили други на Аллах, всичките им добри дела щяха да пропаднат и да се обезсмислят. Това показва, че многобожието унищожава наградата на делата и ги прави безплодни, независимо колко велики или многобройни са те. Вярата в Единния Аллах е основата, върху която се приема всяко добро дело.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Напътствието е дар от Аллах. Всеки, който е напътен, трябва да благодари на Аллах и да Го моли за постоянство, а не да се възгордява.
• Чистото единобожие е условие за приемане на делата. Дори най-малкото съпричастяване на други на Аллах обезсмисля добрите дела.
• Този аят ни учи, че ислямът поставя вярата в Единния Аллах над всичко и че искреността към Него е пътят към спасението.
• Той ни насърчава да се стремим към чист монотеизъм и да избягваме всякакви форми на многобожие, за да не пропадне трудът ни.
• Милостта на Аллах е широка: Той напътва когото пожелае, и всеки може да се обърне към Него с молба за напътствие и прошка.