Сура Аль-Араф — Стих 92

1. Обяснение на думите в аята:

• الَّذِينَ كَذَّبُوا شُعَيْبًا (ал-лязина каззабу Шу'айбан): „Онези, които отрекоха Шу'айб“ – става дума за неговия народ, който не повярва в неговото послание и го обяви за лъжец.
• كَأَن لَّمْ يَغْنَوْا فِيهَا (ка'ан лям ягнау фиха): „сякаш никога не са живели в нея“ – думата „يَغْنَوْا“ идва от „غُنْيَة“ (гъния), което означава да живееш, да пребиваваш, да се ползваш от благата на дадено място. „المَغَانِي“ (ал-магани) са жилищата и домовете.
• الْخَاسِرِينَ (ал-хасирин): „губещите“ – онези, които са претърпели загуба и пропадане.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за съдбата на народа на Шу'айб (мир нему), който го отрече и не повярва в това, с което бе изпратен. Те бяха унищожени напълно и изцяло изчезнаха, така че изглеждаше, сякаш никога не са живели в своите домове и никога не са се радвали на благата и удобствата в тях. След като бяха заличени от лицето на земята, не остана никаква следа от тях – нито име, нито помен. Те загубиха всичко: загубиха себе си, загубиха своите семейства и имущество, и загубиха своята религия и своя отвъден живот. Те бяха истинските губещи – не вярващите от народа на Шу'айб, както те самите твърдяха, а именно онези, които отрекоха своя пророк и го обявиха за лъжец. Вярата и покорството пред Аллах не носят загуба, а именно отричането и упорството водят до пълна гибел и вечна загуба.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва ясно колко тежък е краят на онези, които отричат пророците и се упорстват в своето неверие. Тяхната съдба е предупреждение за всеки, който чуе истината, но я отхвърли.
• Аятът ни учи, че истинската загуба не е загубата на материални блага или на земни удобства, а загубата на вярата и на отвъдния живот. Затова човек трябва да се стреми към това, което е вечно, а не към това, което е преходно.
• В него има утеха за вярващите: когато неверниците им се подиграват или твърдят, че вярващите са губещите, Аллах разкрива истината – че именно вярващите са печелившите, а неверниците са истинските губещи.
• Аятът ни подтиква да ценим вярата и да следваме пророците, защото в това има спасение и успех в двата свята. Ислямът не ни лишава от нищо добро, а ни дава истинския живот и вечното блаженство.
• Той ни напомня, че земният живот е кратък и преходен, и че домовете и благата, на които се радваме, могат да изчезнат за миг. Затова сърцето ни трябва да бъде привързано към Аллах, а не към тленното.