Сура Ан-Назиат — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

— „السَّاعَة“ (ас-Са'а): Часът на Възкресението, Съдният ден.

— „أَيَّانَ“ (аййāна): кога, по кое време.

— „مُرْسَاهَا“ (мурсāхā): нейното настъпване, нейното установяване и случване.

1. Тълкувание на аята:

Неверниците, които отричат Възкресението, питат Пророка (с.а.с.) — понякога с присмех и упорство — кога ще настъпи Часът, за който той ги предупреждава. Отговорът на този въпрос не е в ръцете на Пророка, нито на който и да е друг сътворен — знанието за точния момент на Съдния ден принадлежи единствено на Аллах. Задачата на Пророка не е да съобщи кога ще дойде Часът, а да предупреди онези, които се боят от него, и да подготви хората за него. Когато неверниците най-сетне го видят с очите си, те ще имат чувството, че не са прекарали в земния живот нищо повече от един кратък миг — сякаш са живели само от пладне до залез слънце или от изгрев до обед. Такъв ще бъде ужасът на този ден, че целият им дълъг земен живот ще им се стори нищожен и мимолетен.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Часът на Съдния ден е скрит и известен само на Аллах. Това ни учи на смирение и на доверие в Него, вместо да се занимаваме с неща, които не са в нашите ръце.

— Вместо да питаме „кога“, по-важното е да се питаме „готови ли сме“. Всеки миг от живота ни е възможност да се подготвим с добри дела.

— Земният живот е кратък, колкото един миг в сравнение с Вечността. Тази истина ни помага да не се привързваме прекалено към светските неща и да поставяме отвъдното на първо място.

— Пророкът (с.а.с.) е бил милост и предупредител, а не господар на скритото. Това ни показва красотата на исляма — религия, която насочва човека към своя Създател с яснота и искреност.

— Вярата в Съдния ден изпълва сърцето с отговорност и надежда: отговорност да живеем праведно и надежда за милостта и справедливостта на Аллах.