Сура Абаса — Стих 27

1. Пояснение на думите в аята:

• فَأَنبَتْنَا (фа-анбатна): „и Ние изкарахме да поникне“ – глагол, който показва, че Аллах е Онзи, Който създава и изважда растението от земята.
• فِيهَا (фи-ха): „в нея“ – местоимението се отнася за земята, спомената в предходните аятове.
• حَبًّا (хаббан): „зърно, семе“ – означава зърнени храни като пшеница, ечемик, царевица и подобни, които служат за храна на хората.

1. Тълкуване на аята:

След като Аллах спомена, че е излял водата върху земята и я е разпукал, за да излязат от нея различни растения, тук Той казва, че е изкарал да поникне в нея зърно. Това зърно включва пшеница, ечемик, царевица и други видове хранителни зърнени култури, които са основна храна за човека и поддържат живота му. Аятът е част от поредица, в която Аллах приканва човека да размисли как е създадена неговата храна – от водата, която слиза от небето, през разпукването на земята, до поникването на различни растения, сред които и зърното. Всичко това е доказателство за могъществото на Аллах, за Неговата грижа и за това, че Той е Онзи, Който дава препитание на Своите раби.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се замислим над ежедневната си храна и да видим в нея знамение за съществуването и могъществото на Аллах.
• Напомня ни, че всичко – от капката вода до зрънцето – е създадено и подготвено от Аллах с грижа и милост към хората.
• Показва колко лесно и красиво Коранът насочва вниманието ни към простите, но велики неща в живота, за да ни накара да бъдем благодарни.
• Подтиква ни да ценим препитанието, което получаваме, и да не го приемаме за даденост, а да благодарим на Аллах и да Го помним.
• Укрепва вярата, като ни показва, че Онзи, Който изкарва зърното от земята, е способен и да възкреси мъртвите, и да даде живот след смъртта.