Сура Аль-Мутаффифин — Стих 22

1. Пояснение на думите в аята:

• الْأَبْرَارَ (ал-абра̄р): праведниците, благочестивите, онези, които са искрени в покорството към Аллах и в добрите дела.
• لَفِي (ла-фӣ): усилваща частица с предлог, означаваща „непременно са в“.
• نَعِيمٍ (наʿӣм): благодат, наслада, блаженство – вечното добро, което не секва.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че праведниците – онези, които са били искрени в вярата и са изпълнявали покорството с усърдие, – непременно ще бъдат в безкрайна благодат в Отвъдния живот. Това е вечна наслада, която не свършва и не намалява, в градините на рая, където ще им бъде дадено всичко, което пожелаят, и ще гледат към своя Господ и към благата, приготвени за тях. По лицата им ще се чете сиянието на блаженството, ще пият от чисто вино, запечатано, чийто завършек е мирис на мускус, и ще им се дава да пият от извора „Таснӣм“, от който пият приближените. В тази вечна благодат нека се състезават състезаващите се – това е наградата за онези, които са били покорни и са вършили добро.

1. Поуки, които подтикват към исляма и Корана:

• Аятът показва, че покорството и искреността водят до вечно блаженство, което надминава всяко земно удоволствие.
• Той насърчава вярващия да постоянства в добрите дела и да не се поддава на изкушенията на този свят.
• Напомня, че справедливостта на Аллах ще въздаде на всеки според делата му – праведниците ще бъдат възнаградени, а нечестивите – наказани.
• Подтиква към стремеж към рая и към това да бъдем сред онези, за които Аллах казва: „праведниците непременно са в благодат“.
• Укрепва надеждата и любовта към Аллах, защото Той е приготвил за Своите раби това, което око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало.