Сура Аль-Бурудж — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

— „يُبْدِئُ“ (юбди'у): означава „започва“, „създава отначало“, „дава начало“.

— „يُعِيدُ“ (ю'иду): означава „връща“, „повтаря“, „възстановява отново“, „връща към живот след смъртта“.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах, Всемогъщият, ни съобщава за Своето абсолютно могъщество и за това, че Той е Начинателят и Възвръщащият. Той е Онзи, Който създава творенията от нищо в самото начало, без никакъв предходен образец, и Той е Онзи, Който ще ги върне отново към живот след тяхната смърт в Деня на възкресението. Така както Той е способен да сътвори отначало, така е способен и да възстанови — и двете са еднакво лесни за Него. Това е доказателство за Неговото безкрайно могъщество и за неизбежността на възкресението и съда. Той започва наказанието и го повтаря, започва сътворението и го връща — всичко това е под Неговата воля и власт, нищо не е извън Неговия контрол.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Осъзнаването, че Аллах е Началото и Краят на всичко, ни учи да се уповаваме на Него във всяко начинание и да вярваме в Неговата способност да ни възкреси и съди справедливо.

— Вярата във възкресението ни дава надежда и смисъл: животът не свършва със смъртта, а всяко дело ще бъде възстановено и претеглено пред Аллах.

— Този аят ни утешава, че Онзи, Който е създал вселената от нищо, лесно може да възстанови и нас — затова не се отчайваме от Неговата милост и не се съмняваме в Неговата сила.

— Размисълът върху могъществото на Аллах ни води към смирение, благодарност и стремеж към добри дела, защото знаем, че всичко ще бъде върнато и отчетено.