Сура Аль-Аля — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• فَذَكِّرْ (фа-заккир): поучавай, напомняй, призовавай с наставление.
• الذِّكْرَى (аз-зикра): напомнянето, поучението, наставлението, споменът за истината.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с повеление да поучава хората и да им напомня с това, което му е низпослано чрез откровението — а това е Корана. Той трябва да ги насочва към онова, което е добро за тях, и да им напомня истината, докато напомнянето е чуто и прието. Смисълът е: продължавай да напомняш и да поучаваш с Корана, независимо дали хората ще се поучат, или не — защото ти изпълняваш своя дълг да предадеш посланието и да предупредиш. Някои учени казват, че смисълът е: напомняй там, където се надяваш напомнянето да донесе полза и да бъде чуто. Пратеникът не бива да изтощава себе си и да се измъчва заради онези, които отказват да приемат напомнянето и не извличат от него нищо освен упорство и отвръщане.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е най-великото напомняне и най-доброто наставление за човека — в него има напътствие и светлина за всеки, който искрено търси истината.
• Призоваването към добро и напомнянето за истината е благородна мисия, която носи полза както на онзи, който я изпълнява, така и на онзи, който я приема.
• Човек не носи отговорност за резултата, а само за искреното предаване на посланието — това носи спокойствие и освобождава сърцето от излишно бреме.
• Напомнянето е милост: то връща забравящия към правия път и предпазва от заблуда и гибел.
• Който слуша с отворено сърце, ще намери в Корана онова, което ще промени живота му към по-добро и ще му донесе успех в този свят и в отвъдния.