Сура Йусуф — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿أَرْسِلْهُ﴾ (арсилху): изпрати го, пусни го да дойде с нас.
• ﴿يَرْتَعْ﴾ (ярта'): да се наслаждава, да се разхожда свободно, да яде и пие до насита, да се забавлява в изобилие.
• ﴿وَيَلْعَبْ﴾ (уа ял'аб): и да играе — има се предвид позволената игра, като надбягване, стрелба с лък и подобни, които разведряват и укрепват тялото.
• ﴿لَحَافِظُونَ﴾ (ля хафиryn): непременно ще го пазим, ще го предпазваме от всякакво зло.

1. Тълкувание на аята:

Братята на Юсуф (Йосиф) се обръщат към баща си Якуб (Яков) с молба да им позволи да вземат Юсуф със себе си на следващия ден, когато излязат на пасбищата и в пустинята. Те искат той да се наслади на храната и да се развесели, да се разходи свободно и да поиграе с тях с позволени игри, които го разведряват и му дават сила и радост. И уверяват баща си, че ще го пазят от всякаква вреда и че няма да му се случи нищо лошо, докато е с тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че ислямът не забранява развлечението и играта по позволен начин; напротив, той признава нуждата на човека от отдих, движение и радост, стига това да не води до грях.
• Родителската грижа и отговорност към децата е ценност, която Коранът подчертава — Якуб се тревожи за сина си, а братята обещават да го пазят.
• Уверяването и поемането на отговорност пред другите е похвално качество, което изгражда доверие в обществото.
• Коранът разказва историите на пророците по начин, който ни учи на мъдрост, търпение и надежда, и ни показва, че дори в трудностите има поука и милост за вярващите.
• Тези думи ни напомнят, че животът на вярващия съчетава поклонение и позволена радост, и че ислямът е религия на мярката, баланса и грижата един за друг.