Сура Йусуф — Стих 61

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— „سَنُرَاوِدُ“ (санура̄виду): произлиза от глагола „رَاوَدَ“ (ра̄вада), който означава да се положат усилия, да се настоява с мекота и убеждаване, за да се постигне нещо от някого.

— „عَنْهُ“ (‘анху): „от него“, тоест от баща му да го пусне с тях.

— „أَبَاهُ“ (аба̄ху): баща му.

— „لَفَاعِلُونَ“ (лафа̄‘илӯн): „ние непременно ще го направим“ — израз на твърдо решение и обещание.

1. Тълкувание на а̄ята:

Братята на Юсуф отговорили на онова, което им било казано, като обещали, че ще положат всички усилия и ще използват всяко средство, за да убедят баща си да изпрати брат им с тях. Те щели да го помолят с настояване и с мекота, без да проявяват небрежност или отстъпление. И потвърдили, че непременно ще изпълнят това, което им е било наредено, и няма да се откажат, докато не го постигнат. В това се проявява тяхната решителност и готовност да изпълнят поетото задължение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Тази а̄я ни учи, че когато поемем ангажимент, трябва да го изпълним с искреност и постоянство, без мързел и без отлагане.

— Показва колко е важно да се обръщаме към родителите с уважение и убеждаване, а не със сила или грубост — дори когато искаме нещо много.

— Напомня ни, че твърдото обещание и верността към думата са част от благородния характер, който ислямът насърчава.

— Кораничните истории като тази на Юсуф ни учат на мъдрост, търпение и добро поведение в семейството, което прави сърцата по-склонни към доброто и към вярата.