Сура Йусуф — Стих 92

1. Обяснение на думите в аята:

• „لَا تَثْرِيبَ“ (ла тасриба): означава „няма укор, няма порицание, няма упрек“.
• „عَلَيْكُمُ الْيَوْمَ“ (алайкумул-йаума): „върху вас днес“ – тоест днес няма да бъдете упреквани.
• „يَغْفِرُ اللَّهُ لَكُمْ“ (ягфируллаху лякум): „Аллах да ви прости“ – молба за прошка към Всевишния.
• „وَهُوَ أَرْحَمُ الرَّاحِمِينَ“ (уа хуа архамур-рахимин): „и Той е Най-милосърдният от милосърдните“.

1. Тълкувание на аята:

Когато братята на Юсуф (Йосиф) признали грешката си и осъзнали своето престъпление спрямо него, той не им отвърнал със злоба или отмъщение. Вместо това им казал с благородство и великодушие: „Днес няма да бъдете укорявани, няма да ви се търси сметка за това, което сте сторили с мен.“ Той не само че не поискал да ги накаже, но и не желаел да им напомня за миналите им грешки. След това се обърнал към Аллах с молба да им прости – като им пожелал доброто и в отвъдния живот, не само в земния. Така той съединил прошката с милостта: простил им за стореното спрямо него и поискал от Аллах прошка за греховете им. И завършил с думите, че Аллах е Най-милосърдният от всички, които проявяват милост – Неговата милост е безкрайна и обхваща всичко.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи на благородство и прошка дори когато имаме пълното право да упрекнем или накажем. Прошката е път към вътрешен мир и към награда от Аллах.
• Юсуф (мир нему) не само простил, но и се помолил за онези, които го наранили – това е върховна нравствена добродетел, която ислямът насърчава.
• Аятът ни показва, че истинската сила не е в отмъщението, а в умението да прощаваш и да желаеш доброто на другия.
• Той ни напомня, че Аллах е Най-милосърдният – колкото и големи да са греховете ни, вратата на покаянието и прошката остава отворена за всеки, който се обърне към Него.
• В тези думи има утеха за всеки вярващ: ако ние прощаваме на другите, Аллах ще прости на нас, защото Неговата милост е над всичко.