Сура Ибрахим — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَاسْتَفْتَحُوا (уа-стафтаḥу): поискаха победа и решителна присъда; помолиха Аллах да им даде победа над враговете им.
• خَابَ (ḫāba): загуби, пропадна, не постигна това, което желаеше.
• جَبَّار (джаббāр): високомерен, който насилва хората да следват неговата воля и не приема истината.
• عَنِيد (ʿанӣд): упорит в съпротивата срещу истината, който я отхвърля, въпреки че тя му е ясна.

1. Тълкувание на аята:

Пророците се обърнаха към своя Господ с молба да им даде победа над техните врагове и да отсъди между тях и техните народи с справедлива присъда. Аллах отговори на молбата им и им даде победа. Така загуби и пропадна всеки високомерен, който насилва хората да следват неговата воля, упорства в отхвърлянето на истината и не желае да се подчини на правото, нито да признае единобожието и искреното поклонение само на Аллах. Тези тирани са загубили и в този свят, и в отвъдния, защото са предпочели своето високомерие пред истината, която им е била ясна.

1. Поуки от аята, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че когато вярващият е подложен на несправедливост и потисничество, той трябва да се обърне към Аллах с молба за помощ и победа, точно както направиха пророците. Аллах чува и отговаря на искрената молба.
• Високомерието и упорството срещу истината водят до загуба и гибел, докато смирението и приемането на истината водят до спасение и успех.
• Ислямът ни учи да не бъдем тирани, които насилват другите, а да бъдем справедливи и покорни на истината, защото Аллах е на страната на потиснатите и наказва потисниците.
• Аятът ни показва, че Аллах е справедлив Съдия, Който отсъжда между хората с истина и дава победа на Своите праведни слуги, което ни изпълва с надежда и доверие в Него.
• Вярата в Аллах и искреното поклонение само на Него са пътят към истинското достойнство и спасение, а не високомерието и упорството, които водят само до загуба.