Сура Аль-Хиджр — Стих 31

1. Обяснение на думите в аята:

• إِلَّا (илля) — „освен“, „с изключение на“.
• إِبْلِيسَ (Иблис) — името на джина, който отказал да се поклони на Адам.
• أَبَى (аба) — „отказа“, „възпротиви се“, „не пожела“.
• أَن يَكُونَ (ан якуна) — „да бъде“.
• مَعَ السَّاجِدِينَ (ма‘а ас-саджидин) — „заедно с поклоняващите се“, т.е. с онези, които се поклониха на Адам по повелята на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах заповяда на ангелите да се поклонят на Адам — поклон на почит и изпълнение на божията повеля, а не поклон на обожествяване — всички ангели изпълниха заповедта и се поклониха, без нито един от тях да се въздържи. Единствено Иблис, който бил в тяхната среда, но не бил от ангелите по същност, а от джиновете, отказа и се възгордя. Той не пожела да бъде заедно с поклоняващите се и не се присъедини към тях в изпълнението на повелята на Аллах. Така той се открои чрез своето неподчинение и високомерие, след като истината и ясната заповед бяха стигнали до него.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че покорството на Аллах е пътят на честта и спасението, а високомерието и отказът от истината са начало на заблудата и падението.
• Иблис не бил от ангелите, но бил сред тях — това ни показва, че близостта до праведните и добрите среди не помага, ако човек сам не избере покорството и смирението пред Аллах.
• В заповедта на Аллах към ангелите да се поклонят на Адам има възвисяване на човека и чест, която Аллах му е дал — знак за достойнството на човека, когато следва божията повеля.
• Отказът на Иблис е предупреждение за всеки от нас: знанието и положението не са достатъчни, ако сърцето е изпълнено с гордост и отказ да се подчини на Аллах.
• Коранът ни разказва тези истории, за да ни даде ясен пример и да ни насочи към смирението, покаянието и покорството, които са път към милостта на Аллах и към успеха в този и в отвъдния живот.