Сура Аль-Кахф — Стих 90

1. Обяснение на думите в аята:

• مَطْلِعَ الشَّمْسِ: мястото, откъдето слънцето изгрява, посоката на изгрева.
• سِتْرًا: покривало, закрила, сянка или подслон, който предпазва от слънцето.

1. Тълкуване на аята:

Когато Зу-л-Карнайн продължил пътя си, стигнал до мястото, откъдето слънцето изгрява, и видял, че то изгрява над хора, на които не били дадени нито сгради, нито дървета, които да ги пазят от слънцето. Те нямали никакво укритие — нито дом, който да ги засенчва, нито дървета, под които да се скрият. Земята им била такава, че не позволявала нито строеж, нито засаждане на дървета. Затова те използвали подземни убежища или вдлъбнатини, в които се скривали при изгрев, а излизали, когато слънцето се издигнело по-високо.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът разказва за далечни земи и народи, което показва, че знанието в него е от Аллах и обхваща неща, които хората не биха могли да знаят по онова време.
• Аллах се грижи за всички Свои създания и е устроил живота им според условията, в които живеят, дори когато те нямат обичайните средства за защита.
• Разказът ни учи на смирение и доверие в Аллах: Той дава на всеки народ това, което му е нужно, и никой не е забравен.
• В тези истории има доказателство за истинността на Корана и покана да размишляваме върху знаменията на Аллах в природата и в човешките общества.
• Те ни насърчават да бъдем благодарни за удобствата, които имаме — дом, сянка, вода — и да не ги приемаме за даденост, защото има хора, лишени от тях.