Сура Марьям — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الحسرة (ал-хасра) – дълбока скръб и разкаяние, съжаление за пропуснатото, когато вече не може да се поправи.
• قُضِيَ الأمر (кудия ал-амр) – въпросът е решен и приключен; разчистването и сметката са завършени и всеки е заел своето място.
• غفلة (гафла) – небрежност, безгрижие, разсеяност от това, което е от значение.
• لا يؤمنون (ла ю'минун) – не вярват, не приемат истината и не я потвърждават.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с повеля да предупреди хората за Деня на съжалението – Деня на Възкресението, когато всеки ще види последиците от делата си. Тогава грешникът ще скърби за греховете си, а праведният ще съжалява, че не е сторил повече добрини и поклонение. В този Ден въпросът ще бъде решен: книгите на делата ще бъдат затворени, сметката ще приключи и всеки ще поеме към това, което е подготвил – вярващите към Рая, а неверниците към Огъня. Ще бъде донесена смъртта във вид на овен и ще бъде заклана, за да разберат обитателите на Рая и на Огъня, че вече няма връщане назад и няма смърт, която да сложи край на тяхното състояние. А в земния си живот тези хора са в безгрижие и нехайство спрямо онова, за което са предупредени – те не вярват в Деня на Възкресението и не вършат праведни дела. Затова предупреждението е милост: то идва, преди да е станало твърде късно, докато още има време за покаяние и поправяне.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че животът на тази земя е кратък изпит и че всеки избор има вечни последици – затова е мъдро да се подготвим още сега.
• Предупреждението за Деня на съжалението е израз на Божията милост: Аллах не оставя хората в неведение, а им изпраща напомняне, за да се върнат към истината.
• Ислямът не потиска, а пробужда: той ни призовава да излезем от безгрижието и да дадем на сърцето си цел, надежда и спокойствие чрез вяра и добри дела.
• Коранът говори за вечността по начин, който докосва сърцето и разума едновременно – той не заплашва само, а предлага път към спасение и успех.
• Всеки, който чуе този аят, е поканен да не отлага: да повярва, да се покае и да стори добро, за да не бъде сред съжаляващите в онзи Ден.