Сура Марьям — Стих 8

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَاقِرًا (акиран): безплодна, жена, която не ражда.
• عِتِيًّا (итийян): крайна старост, при която костите изсъхват и ставите стават твърди и неотстъпчиви.

1. Тълкувание на аята:

Закария (мир нему) каза с удивление, обръщайки се към своя Господ: „Господи мой, как ще имам син, след като жена ми е безплодна и не ражда, а аз самият съм достигнал крайната степен на старостта — костите ми са изсъхнали и ставите ми са станали твърди от възрастта?“ Той не се съмняваше в силата на Аллах, а изрази учудване пред величието на Божията мощ, защото причините за раждане на дете напълно отсъстваха — нито жена му можеше да роди, нито той самият имаше силата и младостта, необходими за това. Така Закария показа, че разбира естествения ход на нещата, но същевременно признава, че Аллах е способен на всичко и че Неговата сила не се ограничава от обичайните причини.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че когато човек се изправи пред невъзможни според човешките представи обстоятелства, той не трябва да губи надежда, защото Аллах е Всемогъщ и може да сътвори това, което хората смятат за невъзможно.
• Той показва благоприличието на Закария (мир нему) в обръщението му към Аллах — той се обърна с уважение и смирение, което е пример за това как вярващият трябва да се обръща към своя Господ.
• Аятът ни напомня, че всички неща са в ръцете на Аллах и че Той дава, на когото пожелае, независимо от външните причини. Това укрепва вярата и доверието в Аллах.
• Той ни насърчава да не се отчайваме от милостта на Аллах, дори когато всички материални причини изглеждат против нас, защото Аллах е Този, Който създава и дава живот.
• В него има утеха за всеки, който копнее за нещо добро, но смята, че е невъзможно — нека се обърне към Аллах с молитва и надежда, както направи Закария.