Сура Аль-Бакара — Стих 116

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَالُوا (уа калю): „И казаха“ – изразява твърдение, което е било разпространено сред определени групи.
• اتَّخَذَ (иттахаза): „взе“, „прие“ – в смисъл на приписване на нещо към себе си.
• وَلَدًا (уалядан): „син“, „дете“ – потомство, дете.
• سُبْحَانَهُ (субханаху): „Пречист е Той“, „Слава на Него“ – възхвала и пречистване на Аллах от всякакви несъвършенства и недостойни за Него твърдения.
• بَل (бал): „напротив“, „а по-скоро“ – частица, която опровергава предходното твърдение.
• قَانِتُونَ (канитун): „покорни“, „подчинени“, „послушни“ – в състояние на пълно подчинение и покорност пред Аллах.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах съобщава за твърдението на някои групи хора – сред тях юдеи, християни и езичници, – че Аллах ú е приел син или дете. Юдеите твърдели, че Узайр е син на Аллах, християните – че Месията (Иса) е син на Аллах, а езичниците – че ангелите са дъщери на Аллах. Всички тези твърдения са напълно неверни и несъвместими с божествената същност на Аллах.

Аллах незабавно опровергава това с думите „Субханаху“ – Пречист и възвишен е Той над всяко такова описание. Той не се нуждае от нищо и от никого. Да имаш дете, означава да имаш нужда от помощник, наследник или продължител – а Аллах е напълно свободен от всякаква нужда. Всичко, което съществува в небесата и на земята, принадлежи единствено на Него – като творение, владение и подчинение. Всички създания са Негови слуги и са Му покорни, подчинени на Неговата воля и могъщество, независимо дали го осъзнават или не.

Така аятът утвърждава абсолютното единобожие и величието на Аллах, и отхвърля всякакви опити да Му се приписват качества на творенията, като нужда от потомство.

1. Поуки и ползи от аята:

• Аятът ни учи, че Аллах е напълно независим и не се нуждае от никого и нищо – Той е Творецът и Владетелят на всичко.
• Вярата в единобожието (таухид) е основата на исляма и всяко твърдение, което противоречи на нея, е заблуда.
• Всичко в небесата и на земята е подчинено на Аллах – това ни дава спокойствие и увереност, че всичко е под Негов контрол.
• Аятът ни насърчава да размишляваме върху величието на Аллах и да Го възхваляваме с думи като „Субханаху“, като признаваме Неговото съвършенство.
• Ислямът ни призовава към чиста и ясна вяра, основана на разум и откровение, далеч от всякакви измислени и неверни представи за Бога.
• Всеки, който се замисли върху този аят, ще открие колко красиво и логично е учението на исляма за Аллах – Един, Всемогъщ, без нужда от никого, а всичко останало е Негово творение и Му е покорно.