Сура Ад-Духан — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• „إِلَّا“ (ила) — освен, с изключение на.
• „مَن رَّحِمَ اللَّهُ“ (ман рахима-Лла̄ху) — онзи, към когото Аллах е проявил милост.
• „الْعَزِيزُ“ (ал-‘Азӣз) — Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• „الرَّحِيمُ“ (ар-Рахӣм) — Всемилостивият, Който проявява милост към Своите раби.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден никой човек не ще може да помогне на друг, нито да го защити или да му бъде от полза — освен онези, към които Аллах прояви Своята милост. Те са вярващите, които ще се възползват от добрите дела, които са извършили в земния живот, и по милостта на Аллах някои от тях ще могат да се застъпят един за друг — но само с Негово позволение. Аллах е Всемогъщият, Който никой не може да надвие и Който въздава справедливо на Своите врагове; и Той е Всемилостивият към онези, които се покаят и Му се покорят, и към Своите приближени и покорни раби.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че в Деня на Страшния съд никой не може да разчита на друг човек — единственото спасение е милостта на Аллах.
• Той ни насърчава да вършим добри дела още сега, защото именно те ще ни бъдат от полза в отвъдното.
• Показва ни, че Аллах е едновременно Всемогъщ и Всемилостив — Той е справедлив към онези, които отказват истината, но е милостив към всеки, който се обърне към Него с покаяние.
• Утешава вярващите: колкото и тежък да е този ден, милостта на Аллах е близо до богобоязливите и праведните.
• Напомня ни, че застъпничеството съществува само с позволението на Аллах, което ни учи на смирение и пълно упование в Него — и това е пътят, който прави исляма религия на надеждата и милосърдието.