Сура Аль-Маида — Стих 120

1. Обяснение на думите в аята:

• مُلْكُ (мулк): владение, господство и пълна власт.
• السَّمَاوَاتِ (ас-самауат): небесата.
• الْأَرْضِ (ал-ард): земята.
• وَمَا فِيهِنَّ (уа ма фихинна): и всичко, което се намира в тях.
• قَدِيرٌ (кадир): всемогъщ, способен на всичко.

1. Тълкувание на аята:

На Аллах принадлежи владението и господството над небесата и земята, и над всичко, което се намира в тях. Той е техният Създател, Той управлява делата им и разпорежда всичко в тях. Никой друг не споделя това владение с Него. Той е всемогъщ над всяко нещо – нищо не е в състояние да Го възпрепятства или да Го затрудни. Този аят потвърждава, че властта и божествеността принадлежат единствено на Аллах, и опровергава всяко лъжливо твърдение, че някой от сътворените – като Иса (Исус) или който и да е друг – споделя с Него божественост или господство. Всички сътворени същества са подчинени на Неговата власт и могъщество.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската власт принадлежи само на Аллах, което освобождава сърцето от страхопочитание към сътворените и го насочва към доверие и упование единствено в Създателя.
• Осъзнаването, че Аллах е всемогъщ над всяко нещо, вдъхва надежда – никоя трудност не е непреодолима за Него, и никоя молба не е невъзможна.
• Аятът утвърждава чистото единобожие и предпазва вярата от всякакви форми на многобожие, като показва, че никой освен Аллах не заслужава поклонение.
• Размисълът върху величието на Аллах и Неговата власт над цялата вселена изпълва сърцето със смирение и благодарност, и подтиква човека да се обърне към своя Господ с любов и покорство.