Сура Аль-Маида — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• „جَبَّارِينَ“ (джаббарин) – могъщи, силни и властни хора, които налагат волята си и потискат другите; народ, с когото не може лесно да се воюва.
• „لَن نَّدْخُلَهَا“ (лан надхулаха) – никога няма да влезем в нея (в земята).
• „حَتَّىٰ يَخْرُجُوا مِنْهَا“ (хатта яхруджу минха) – докато те не излязат от нея.
• „فَإِنَّا دَاخِلُونَ“ (фа инна дахилун) – тогава ние непременно ще влезем.

1. Тълкуване на аята:

Народът на Муса (Моисей) отговори на своя пророк с думи на страх и отказ. Те казаха: „О, Муса, в тази земя има могъщ и силен народ, който ни превъзхожда по сила и мощ. Ние не можем да им устоим и не можем да влезем, докато те са там. Ако те излязат от нея, тогава ще влезем.“

Те не отрекоха, че земята е обещана и добра, но се уплашиха от силата на нейните жители и се отказаха от борба и усилие. Вместо да се уповат на Аллах и да последват заповедта на своя пророк, те поставиха условие, което всъщност означаваше отказ и бягство от отговорност. Този техен отговор разкри слабост във вярата и липса на доверие в Божията помощ.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че страхът и малодушието не са път на вярващия; истинският вярващ се уповава на Аллах и не се отказва от доброто поради страх от хората.
• Показва ни колко важно е да слушаме пророците и да не поставяме условия, които ни отдалечават от изпълнението на Божиите заповеди.
• Напомня ни, че силата и мощта са в ръцете на Аллах; който се уповава на Него, Той му дава помощ и изход.
• Корана разказва тези истории, за да ни поучи и да ни предпази от грешките на предишните народи, и това е милост и напътствие за нас.
• Вярата изисква действие и търпение, а не само желание; затова нека се стремим към доброто с доверие в Аллах и с готовност да положим усилие по Неговия път.