Сура Аль-Анам — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• „صُمٌّ“ (сумм) — глухи, които не чуват истината, която би им помогнала.
• „بُكْمٌ“ (букм) — неми, които не говорят истината.
• „الظُّلُمَاتِ“ (аз-зулумат) — тъмнините, тоест заблудата и объркването.
• „يُضْلِلْهُ“ (юдлилху) — Той го оставя в заблуда, отклонява го от правия път.
• „صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ“ (сиратин мустаким) — прав, непокривен път, който е истинският път на вярата.

1. Тълкуване на аята:

Онези, които отхвърлят и отричат знаменията на Аллах, са описани като глухи, които не чуват онова, което би им донесло полза, и неми, които не изричат истината. Те са потънали в тъмнини — в заблуда и объркване, не виждат правия път и не могат да го намерят сами. Как би могъл да се насочи онзи, чието състояние е такова? Аллах оставя в заблуда онзи, когото пожелае, по Своята мъдрост и справедливост, и насочва към правия път онзи, когото пожелае, по Своята милост. Този, когото Аллах насочи, е поставен на прав път без никакво отклонение — пътят на истината и вярата.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че отхвърлянето на Божиите знамения води до духовна слепота, глухота и немота — човек губи способността да възприема истината и да я споделя.
• Насочването и заблудата са в ръцете на Аллах; затова вярващият винаги се обръща към Него с молба да го утвърди на правия път и да го предпази от отклонение.
• Ислямът е пътят на светлината и яснотата, а Коранът е напътствие, което извежда човека от тъмнините към светлината. Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана път без криволици.
• Милостта на Аллах е широка: Той насочва когото пожелае и дава на всеки търсещ възможност да намери правия път. Това ни насърчава да се стремим към Неговото напътствие и да благодарим за благословията на вярата.