Сура Аль-Анам — Стих 64

1. Обяснение на думите в аята:

— «كَرْب» (карб): означава тежка грижа, скръб или бедствие, което потиска човека.

— «تُشْرِكُونَ» (тушрикун): означава, че придавате съдружници на Аллах в поклонението, тоест обръщате се в молитва и надежда към други освен Него.

1. Тълкуване на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които се обръщат към идоли и други божества в моменти на страх и беда: Аллах е Единственият, Който ви спасява от тези опасности и от всяка тежка грижа и бедствие. Той е Този, Който отговаря на зова ви, когато сте в беда, и ви избавя от злото. Но след като Той ви спаси и ви дарува безопасност, вие отново се връщате към своето многобожие и придавате съдружници на Аллах в поклонението. Обръщате се към идоли, които нито могат да ви навредят, нито да ви донесат полза. Това е явна несправедливост и голяма заблуда – че признавате Аллах за единствен спасител в беда, а после в благоденствие Го съдружавате с други.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва милостта и силата на Аллах – Той е Единственият, Който чува зова на угнетения и спасява от бедствие.

— Човекът по природа се обръща към Аллах в моменти на страх и безпомощност, което доказва, че вярата в Единия Бог е вкоренена в човешката душа.

— Ислямът ни учи на искреност и постоянство: да не забравяме Аллах в благоденствие, както Го помним в беда.

— Коранът разкрива лицемерието на многобожието и ни призовава към чист монотеизъм, който е източник на истински мир и сигурност.

— Признаването на Аллах като единствен Спасител ни води към благодарност и поклонение само на Него, което е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.