Сура Аль-Калам — Стих 26

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „فَلَمَّا“: „и когато“, „след като“.

— „رَأَوْهَا“: „видяха я“ — местоимението се отнася за градината.

— „إِنَّا“: „ние наистина“ — утвърдително изречение.

— „لَضَالُّونَ“: „сме в заблуда“, „сме изгубили пътя“ — от „ضَلَّ“, което означава да се отклониш от правия път, да не намериш това, което търсиш.

1. Тълкувание на аята:

Когато собствениците на градината отишли сутринта, убедени, че ще я намерят както винаги — пълна с плодове, и че ще съберат реколтата, без да дадат дял на бедните, те я видели почерняла и опустошена. От първоначалния шок те помислили, че са сбъркали пътя и че това не е тяхната градина, затова казали: „Наистина сме се заблудили и сме изгубили пътя към нашата градина.“

След миг обаче, когато разбрали, че това е именно тяхната градина и че са я загубили напълно, те осъзнали, че са наказани заради своето решение — заради намерението си да бъдат скъперници и да не дадат правото на бедните, и заради това, че не казали „ако Аллах позволи“. Тогава признали: „Не, ние сме лишени от доброто ѝ — ние сме губещите.“ Най-справедливият сред тях им напомнил, че още преди ги е предупредил да прославят Аллах и да кажат „ако Аллах позволи“. След като се върнали към разума си, те казали: „Пречист е Аллах, нашият Господ, Той не е несправедлив към нас; ние самите бяхме несправедливи към себе си.“ После започнали да се укоряват взаимно за това, че са възнамерявали зло и са пропуснали да кажат „ако Аллах позволи“, и казали: „Горко ни! Ние наистина престъпихме границите, като лишихме бедните и нарушихме заповедта на Аллах. Може би нашият Господ ще ни даде по-добра градина от тази — заради нашето покаяние и признание на грешката. Ние към нашия Господ се обръщаме с надежда, желаем Неговата прошка и търсим доброто.“

Този аят е част от историята за собствениците на градината, които решили да не дават на бедните своя дял, и затова Аллах ги наказал, като унищожил градината им. Той показва как човек, когато забрави правата на другите и заповедите на Аллах, може да загуби благословиите, които има, и как истинската загуба е загубата на вярата и на добрите дела.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че скъперничеството и лишаването на бедните от правото им е причина за загуба на благословиите и за наказание още в този свят.

— Напомня ни, че всичко, което имаме, е от Аллах и че трябва да изпълняваме Неговите заповеди, включително да даваме дял на нуждаещите се.

— Показва колко важно е да казваме „ако Аллах позволи“ и да се уповаваме на Него във всяко начинание.

— Учи ни, че когато сгрешим, трябва да признаем грешката си, да се покаем и да се обърнем към Аллах с надежда — Той е Прощаващият и Милосърдният.

— Насърчава ни да не се укоряваме взаимно в злоба, а да си помагаме към добро и да помним, че истинската печалба е в доволството на Аллах и в доброто отношение към хората.

— Кораничната история за тази градина е жив пример за това как Аллах изпитва хората с блага и как вярата и щедростта са пътят към истинския успех и вечното блаженство.