Сура Аль-Кияма — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَيَحْسَبُ (айахсабу): Нима мисли / Нима предполага.
• الْإِنسَانُ (ал-инсан): Човекът; тук се има предвид онзи, който отрича възкресението.
• أَلَّن نَّجْمَعَ (алан наджма'а): Че ние няма да съберем.
• عِظَامَهُ (изамаху): Неговите кости.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах порицава онзи, който отрича възкресението, и го пита с въпрос, който изразява учудване и укор: Нима човекът мисли, че след като умре и тялото му се разпадне и костите му се разпилеят, Ние не сме способни да ги съберем отново и да го върнем към живот? Това е невежо предположение, защото Аллах, Който е сътворил човека от нищо и е подредил костите му за първи път, несъмнено е в състояние да ги събере отново след разпадането им. Възкресението е истина, в която няма съмнение, и Аллах има пълна мощ да възстанови всяка частица от творението, колкото и разпръсната да е тя.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че Аллах е всемогъщ и нищо не е невъзможно за Него – Той, Който е сътворил човека за пръв път, може лесно да го възкреси.
• Той пробужда разума и съвестта: човек не бива да се заблуждава, че смъртта е край, а трябва да се подготви за срещата с Аллах.
• Вярата във възкресението дава смисъл на живота, насърчава към добри дела и справедливост, и утешава вярващия, че никое добро няма да бъде забравено.
• Коранът говори с ясни и убедителни доводи, които докосват сърцето и ума, и показват милостта и мъдростта на Аллах към Неговите творения.