Сура Аль-Инфитар — Стих 19

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَوْمَ“ (йаума) – Денят на Страшния съд.
• „لَا تَمْلِكُ“ (ля та́млику) – не владее, не разполага, не може да стори.
• „نَفْسٌ“ (нафсун) – душа, човек, личност.
• „لِنَفْسٍ“ (ли-нафсин) – за друга душа, за друг човек.
• „شَيْئًا“ (шай’ан) – нищо, никаква полза или вреда.
• „وَالْأَمْرُ“ (уа-л-амру) – повелята, властта, разпореждането.
• „يَوْمَئِذٍ“ (йаума’изин) – в онзи Ден.
• „لِلَّهِ“ (ли-Лляхи) – принадлежи на Аллах, само на Него.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах ни описва един от най-важните аспекти на Деня на Възкресението – денят, в който никой човек не може да помогне на друг човек с нищо. Никой не може да му донесе полза, нито да го предпази от вреда, нито да се застъпи за него без позволението на Аллах. Всички връзки, които хората са имали в земния живот – роднински, приятелски, обществени – губят своята сила и значение в онзи Ден. Всеки ще бъде зает със собствената си съдба и ще отговаря само за себе си.

Властта и повелята в онзи Ден принадлежат единствено на Аллах. Той е Единственият, Който решава, съди и разпорежда, без никой да Му се противопоставя, без никой да Го принуждава и без никой да споделя властта Му. Както в земния живот всичко е под Неговата власт, така и в отвъдния живот Неговата власт ще бъде напълно явна и никой няма да има никаква дума. Това е денят, в който човекът осъзнава своята пълна безпомощност и абсолютната зависимост от своя Създател.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската сигурност и опора не са в хората, а в Аллах. Колкото и близки да са ни хората в този свят, в Деня на Съда само Аллах ще бъде наш застъпник и съдия.
• Той ни напомня за важността на добрите дела, защото в онзи Ден никой няма да може да ни помогне освен чрез милостта и справедливостта на Аллах.
• Аятът ни утешава: ако в този свят понякога страдаме от несправедливост, знаем, че в Деня на Съда всичко ще бъде изяснено и въздадено по справедливост, защото властта е само на Аллах.
• Той ни подтиква към смирение и упование в Аллах (тауаккул), защото осъзнаването, че всичко е в Неговите ръце, ни освобождава от гордост и ни прави по-искрени в поклонението.
• И най-важното – този аят ни кани да се замислим за своя край и да се подготвим за срещата с нашия Господ, като следваме Корана и Сунната, за да бъдем сред спасените в онзи велик Ден.