Сура Йусуф — Стих 71

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قَالُوا (ка̄лӯ): казаха.
• وَأَقْبَلُوا عَلَيْهِم (уа ақбалӯ ‘алайхим): и се обърнаха към тях, приближиха се към тях с лице.
• مَاذَا (ма̄за̄): какво, що за нещо.
• تَفْقِدُونَ (тафқидӯн): губите, не намирате, установявате липсата на нещо. Губенето (فَقْد) означава отсъствие на нещо от възприятието, така че мястото му да не се знае.

1. Тълкуване на аята:

Братята на Юсуф, след като били обвинени в кражба, се обърнали към глашатая и неговите спътници и попитали: „Какво сте загубили, че ни обвинявате в кражба?“ Те не отрекли с грубост, нито прибързали с ответен укор, а поискали да изяснят какво точно липсва, за да се разбере истината. Въпросът им показва, че те били уверени в своята невинност и искали да разберат основанието на обвинението, преди да отговорят. Така аятът описва момента, в който братята на Юсуф се обръщат към онези, които ги търсят, и питат какво е изчезнало от вещите на владетеля, за да се установи дали наистина има основание да бъдат заподозрени.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва благоприличие в общуването: когато човек бъде обвинен, е по-добре да попита и да изясни, отколкото да отговаря с грубост.
• Увереността в невинността дава спокойствие и достойнство; братята на Юсуф не изпадат в паника, а търсят яснота.
• Коранът предава човешките състояния с точност и мъдрост, като ни учи на справедливост и проверка на фактите, преди да съдим.
• В тези думи има пример за това как вярващият трябва да защитава истината с разум и мекост, а не с агресия.
• Размисълът върху такива сцени от историята на Юсуф укрепва вярата, че Аллах ръководи събитията и че истината в крайна сметка се разкрива.